02.02.2008
Всяка жена, мислеща и работеща по въпроса за създаване на поколение няма начин да не се вълнува особенно в момента, в който научава радостната новина-БРЕМЕННА. И аз спадам към тази група жени, които искат и дават всичко възможно от себе си, за да се сдобият с рожба.
Тъй като на времето бях оперирана от ендоментриозни кисти и подложена на последващо медикаментозно лечение, хирургът ме предупреди изрично да правя опити веднага, тъй като при такова заболяване се стига до стерилитет и не се знае дали при мен ще се получи забременяване-то божа работа все пак :). "Кофти работа" - си рекох аз- "как да стане тая работа, като не съм намерила още и мъжа на живота ми и бащата на малкото гукащо вързопче?!?". Но и за тежък случай като мен на капризност откъм вкус към мъжете се оказа, че има сполучлива рецепта. Обърнах се към Него /2 години след операцията и щателно търсене на Мъжа/ и го помолих, истински и Чудо, на празника на майките се появи Той в нет пространството да ме поздрави за празника. Хмм, значи имало Господ.
Ще прескоча романтичната част относно настоящия ми вече съпруг, за да ви разкажа как влязох в групата на бременните жени. Когато решихме да правим дете, аз спрях противозачатъчните, предписани ми от хирурга, като друго лечение в случай, че няма мъж в живота ми. Дори и лекарите твърдят, че след спирането на противозачатъчните се забременява бързо-ама аз не. Интересното беше, че гледах филм на Би Би Си "Human Body"-част 2, в който жената се оплака, че същото са го твърдяли за противозачатъчните и английските лекари ама при нея радостната новина е дошла при пети опит. Това ме успокои, въпреки че всеки месец се надявах да ми закъснее, та дано стане. Съпругат ми прати статии от нета, за да покаже, че при правилно поведение все пак има начин. Взех си тестове за овулация, та да е по - сигурно, че опитите са ми в правилна насока. И всеки месец излизах с кисела физиономия от тоалетната на офиса, когато получавах сигнал, че не се е получило и тоя път. На мъжът ми му беше болно да ме гледа как се измъчвам и докара вкъщи таблетки на L-carnitine. Някъде чел, че помагали и в тези случаи. Почнахме и това, едновременно стягайки куфарите за нашия меден месец извън граница. Пик в овулацията ми беше точно преди полета. Майка ми се скара за това, как искам да се получат нещата, като ще се боря и със земното притегляне. Е реших, че не е лошо се пробва и това. Току виж отделяйки се от Земята, се разделя със земните кахъри. И кацайки, пак на същата земя, попаднах в Рая да кажа, ще бъде пресилено, но на място където слънцето, добрата храна, която ме порази, хотелското обслужване, морето, усмихнатите хора и чудесното настроение ме накараха да забравя своите притеснения и да се хвърля в едни нови положително настроени изживявания. Всеки ден за мен беше страхотен, не знам дали имаше момент, в който да спра да се усмихвам и радвам на всичко. Храната, турската кухня, глезенето от тяхна страна на своите гости, ме зареждаха ежедневно. Скачах, тичах, спортувах, дори успях да се пребия на детската пързалка-без тежки последици, слава Богу.
Добре че го споменах - Него - Бог, защото самонадеяната ми натура се срамуваше пак да поиска помощ. Струваше ми се глупаво, смешно и нахално. Но преди да заминем, реших да пробвам пак да си поискам Чудо от Бог . На пристигане минахме през един тунел с автобуса на път към хотела, при който минавайки през него ако намислиш едно желание и задържиш дъха си-турското поверие гласи, че ще се сбъдне. Успях и в една от екскурзиите, организирани от турските домакини да се докопам и в църквата на Св. Николай Чудотворец до каменната му плоча, да я докосна провирайки се сред тълпите руски туристи и пак да си поискам Чудото тоя път от светеца...
След завръщането ни обратно, работното ежедневие ни подхвана. Жега, мор и работа. И въпреки това аз си докарах в България усмивката, доброто настроение и свежото излъчване. И така времето почна си тече. Но този път взе да ми закъснява месечния цикъл. И си рекох, че най-вероятно е от смяната на климата, но нещо взе да ме човърка. Аз трябва да знам истината, не мога живея в невидение, дори и да ме боли от това. В деня, след който ме обхванаха съмнения, си купих тест за бременност-не ми беше първия, нищо че си имах и от тия къде се продават комплект с овулационните. И се захванах да го правя. И какво да гледам, този път май почнаха се очертават 2 черти. Това за първи път го виждам в живота си. Ухилих се до уши. Подхванах и втори тест да правя, за да съм сигурна, че нещо не се е объркало. И той потвърди: " Жоро е виновен". И ме обзе една вълна на силна и радостна емоция. Почнах да си пея песента от рекламата на Shure Chek Test-a, та нали виновника се казва Жоро. Почуствах се много щастлива, почнах да бръмча из апартамента и да се хиля като лудите докато си наместя мислите какво точно да правя в този момент. Почесох се по главата и реших се обадя да запиша час при личния си лекар, та да ми даде направление за гинеколог. Едва следващата седмица ме вмести в графика като ме попита откаде съм толкова сигурна, че се е случило. Та моя милост реши и взе дигиталния апарат и снима двата теста. Това трябва се запомни. Завъртях един телефон до майка си да се похваля и да и кажа, че самолетът не е попречил, а дори може би и помогнал. Радваше се и тя. Взех апарата и вече по-успокоена чакахр съпрегат ми да се върне от работа, за да му покажа тестовете, снимките на тестовете и широката си усмивка. Не след дълго той се прибра и легна до мен на леглото да ме попита на какво толкова се усмихвам и защо държа фотоапарата. Показах му и заснех за бъдещ бебо клипче на нашите реакции. Може и да помисли, че сме лигльовци и на к`во толкова и защо се радваме. Но това беше нашият 8-ми опит, при това успешен. Ехографът го потвърди.
С моят съпруг си бяхме опредилили, покрай нашите първи срещи числото 8 за наше: На 8-ми март той ме заговори, на 8 април излязохме на театър и се целунахме за първи път. Ден на последната овулация-успешната 7-8 ден. Осми опит за бебе. Сега терминът е определен за 06.03.2008. Но се надявам да се появи беба на 08.03.2008 г.- денят на Мама-колко символично, нали :))).
Повярвайте и вие, аз повярвах, на Чудото. Доверих се на по-висша сила, след като не можах да се справя сама и сега си жъна плодовете. Пожелавам на всички желаещи да пожънат същите успехи като мен.
Поздрави, Даниела!
